Изследвания, проведени в САЩ показват, че някои цветове, като ярко червения, жълтият, оранжевия възбуждат апетита и стимулират нервната система. В същото време
спокойни цветове – небесно синьо, зелено намаляват апетита. А такива като бледо зелено, бледо розово, тъмно зелено, бяло съвсем го подтискат. Така че, внимавайте в какви цветове са чинийките на децата ви.;)
Източник: www.produktov.net
КРИЗИ В ДЕТСТВОТО
В своето развитие , детето преминава през няколко кризи, които се считат за нормално явление. Но тези периоди се характеризират с резки промени в поведението – децата стават раздразнителни , капризни , често влизат в конфликт с възрастните;
появява се упорство и негативизъм , забелязва се силно отрицателно отношение към проявените изисквания.
КРИЗА между първата и втората година от живота на детето.Развитието на детето през първата година предполага прехода от пасивни форми на дейност , към активни действия. Детето все по-малко зависи от непосредствената ситуация и желае активни форми на поведение. Много често възрастните не се съобразяват с това желание ( потребност ), запазват преднишния начин на живот и старите форми на отношение към детето. Това е причина за възникване на кризата на първата година.
Към третата година настъпва друг критичен период от живота на детето. У него се появвява желание да бъде самостоятелно , като в същото време се проявява желание да получи одобрение от възрастните. Третата година е важна възраст , защото започва формирането на детската личност , забелязват се първите прояви на самосъзнание и самооценка.Отношението на възрастния към детето не винаги е в съответствие с възникналата потребност от самостоятелност.Освен това , на тази възраст детето още няма необходимите възможности и способи да действа самостоятелно.Това поражда вътрешен конфликт, засилен от старото отношение на възрастните и възниква криза в развитието.
Kакво могат да направят родителите?
За да не се задълбочава възникналата криза , родителите трябва да променят отношението си към детето , така че то да се почуства по-самостоятелно. Може да се предложат различни дейности , които детето да извършва само ( или да си мисли , че ги извършва само ) .Ако не успее в извършването на някакво занимание , родителятне трябва да го „успокоява“ с думи , че е още малко- това може да влоши нещата. Затова е важно дейностите , в които се включват децата ,да не са непосилни за тях и същевременно да не са прекалено леки .Напр. на 3 годишното момиченце , може да се предложи да занесе хляба на масата за вечеря , или да избърше прах от ниските и безопасни мебели.
Криза на 6-7 година
В края на предучилищния период се поражда потребност за нова общественозначима дейност. Игнорирането на тази потребност , води до нов критичен етап – на 6 – 7 -та година. Той преминава сравнително леко , тъй като съвпада с постъпването на детето на училище , където то приема нова социална роля – на ученик.
Безспорно най-труден и критичен период от развитието е възрастта на подрастващите и юношеството.Кризата се различава от останалите – по-продължителна и се проявява в разнообразни форми на протичане.
През този период се формира определена жизнена позиция , с която юношата навлиза самостоятелно в живота.
Тази криза е по-известна като пуберитет.
Проблемът за самостоятелността и равноправието в отношенията с възрастните е изключително труден за решаване в този период.Необходимо е да се намери такава степен на самостоятелност,която да съответства на възможностите на подрастващите и същевременно позволява на родителя да насочва и оказва влияние върху формирането на личността.