Blog

Меморандум на едно дете

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи“.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа „мразя ви“. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка“.
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици“. Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са „глупави“ или „безсмислени“. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безспокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълчането не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо – аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
Ако въпреки грижите, нещо в поведението на детето Ви изглежда смущаващо, ако вашите чувства на моменти Ви безпокоят, ако нещо не разбирате и имате нужда да го обсъдите и да откриете смисъла му, можете да зададете въпрос или да потърсите консултация.

източник: www.speech-center.hit.bg

1 август 2003
Предучилищното възпитание в Япония

В Япония Детската градина не е задължителна образователната степен. Децата постъпват там по желание на родителите си – обикновено към 4 годишна възраст. По изключение, при голяма заетост на родителите, това може да стане и по-рано – на три години. В Япония има и ясли за деца навършили една годинка. Но отделянето от семейството толкова рано не се препоръчва. За да поместят детето в подобно заведение, родителите трябва да пишат специално заявление, обосновавайки невъзможността си да възпитават детето до три годишна възраст у дома, с много сериозни причини.

  Всички детски градини в Япония са частни. Сред тях особено място заемат т.нар. елитни градини, намиращи се под опеката на престижни университети. Ако детето попадне в такава детска градина, може да се счита, че бъдещето му е обезпечено – при навършване на съответната възраст то преминава в университетско училище, а от там без изпити постъпва в университет. В Япония съществува голяма конкуренция в сферата на образованието: университетската диплома е гаранция за получаване на престижна, добре заплатена работа. Затова постъпването в градина към университет е много трудно. Освен, че родителите заплащат огромни суми, и самото дете, за да бъде прието, е длъжно да премине през достатъчно сложни тестове.

През 1999 година цяла Япония е потресена от ужасно престъпление – една жена убила малко дете, което било конкурент на собственото й дете на изпита за постъпване в детска градина.

Елитните детски градини не са много. Както не са много градините с прозападна ориентация, в които господства принципа на свободното възпитание, а не жестоката и тежка за малките деца система, която е характерна за елитните градини.
В повечето детски градини главната задача на възпитателите е да научи децата да бъдат послушни. Домашното възпитание е меко, на децата рядко се забранява нещо. Но в обществото те трябва да показват почтителност. Затова в детската градина много време се отделя на възпитание на маниери и запознаване с ритуалите. Децата са длъжни да овладеят множество вежливи словесни формули (които са често срещани в японския език).
  Необходим елемент от японския етикет е поклонът. Японците съпровождат с поклон всяко „Благодаря“, кланят се при среща, кланят се преди и след ядене, даже и в парламента. Един път в седмицата директорите на всяко японско училище произнасят речи пред учениците, които са строени в колони в училищния двор. След края на речта учениците са длъжни да се поклонят. После се покланят пак – при изнасянето на училищното знаме. Изискването да се поклонят в отговор на директора не е според закон. Това е изискване на традицията: по-младите са длъжни да се подчиняват на по-възрастните и да им показват уважение. Всичко това започва да се учи още в детската градина.
Учебната година в Япония започва на 1 април. В този ден във всички учебни заведения се провежда тържествена церемония. Директорите на детските градини приветстват своите малки възпитаници със същата сериозност както и ректорите на университетите – своите студенти.
Всички учебни заведения в страната провеждат занимания в един график – учебната година е разделена на три семестъра. Между семестрите има ваканции и за студентите, и за учениците, и за възпитаниците на детските градини. През ваканциите малчуганите могат да ходят в детската градина, за да поплуват ( басейни има практически във всяка детска градина) и да поговорят с възпитателите. Но занятия през това време не се провеждат.
Огромна роля в запазването на традициите имат празниците.
  Националните празници на Япония са: 15 август – Денят на завършването на Втората световна война, 9 октомври – Ден на физкултурата, 23 ноември – Ден на благодарност към труда, 24 декември – Коледа.
Денят на физкултурата е най-големият празник в японската детска градина. Отбелязват го със спортни състезания, физкултурни паради, гимнастически представления.
В Деня на благодарност към труда децата отиват на екскурзия: в полицейски участъци, в управленията на противопожарната охрана – навсякъде, където работят хора – държавни служители. Децата на такива екскурзии лесно се познават – облечени са със специални униформи. Задължителни елементи в тези униформи са шапките – бели за момченцата и червени за момиченцата.
Любимо развлечение на японските деца около Нова Година е пускането на хвърчила – хартиени змейове.
Съставът на групите в детската градина не е постоянен. Всяка година групите се сформират наново. Същата е ситуацията и в началното училище – тук съставът на класовете се променя на всеки две години, а учителят – всяка година.
Постоянната промяна в групите в детската градина се прави с цел да се предоставят на малките колкото се може по-широки възможности за социализация. Едно дете в дадена група може да не се разбира с децата в нея, но да намери приятели в друга група.

  Възпитателите също се сменят – това се прави, за да не свикват децата прекалено с тях. Силната привързаност, считат японците, ражда силна зависимост у децата към наставниците им, а последните могат да повлияят на вижданията на децата за живота. Ако педагогът, по някаква причина не обича някое дете, това няма да е такъв проблем – след една година той се сменя с друг, с който детето може да се сприятели. Така ще се избегне опасността детето да изгради представа, че всички възрастни не го обичат.
За да станат възпитатели в детските градини, японците трябва да учат две години в институт или университет. Квалификацията се придобива в зависимост от резултатите от писмени тестове за проверка на ерудицията и паметта. За съжаление, отношенията към децата и способността да се работи с тях не е възможно да бъдат проверени. Затова в японските детски градини работят много хора, които не обичат децата. Както е и у нас . . . Както е навсякъде . . .

превод: Деси Миленкова
източник:www.edu.rin.ru

26 юли 2003
Плажни игри

За тези от вас, на които предстои почивка с деца- kidsbg ви предлага няколко плажни игри.
Морска звезда
Играят два отбора – А и Б или двама играчи. Участник от отбор А ляга на пясъка по гръб и разперва ръце и крака – като звезда. Играчи от отбор Б поставят пет камъка между „лъчите“ на звездата- т.е. между краката, ръцете и главата на легналия.

(Ако свържем камъните с мислена линия ще се образува правилен петоъгълник.)
Камъните не трябва да докосват легналия. Задачата на участника от отбор А е да се провлачи и обърне и там където е била главата да отиде единия крак без да отлепя гърба си от пясъка . И отново да застане в поза на звезда. Но важното е да не докосва камъните. Съотборниците му го подкрепят и му помагат с указания. Сложността на играта може да се регулира като се местят камъните – по-близо или по-далече от тялото на „звездата“.

Рифове
Отново са нужни два отбора и водещ от единия (този път от отбор Б), който е готов да се въргаля в пясъка. Коети и прави лягайки по корем с лице забито в пясъка със затворени очи, разполагайки краката и ръцете си по указания от отбор А. Играчите от отбор А слагат 5 камъчета (рифове) близо до него но без да го докосват и така, че той да не усети или чуе къде ги слагат и се отдръпват. След това играчите от отбор Б се стараят да ориентират съотборника си – къде са камъчетата – за да може той да се изправи без да докосне нито едно от тях (да премине рифовете). Играчите от отбор А от своя страна наблюдават неприкосновенноста на камъчетата. Играта може да се усложнява като сменят броя и размера на камъчетата.

Щафета на Гъсениците
На пясъка се начертават линии на Старт и Финал. Пред всеки участник (гъсеница) има по две камъчета. За един ход може да се премества само едното камъче и Гъсеницата да се придвижи до него така, че да го докосне като през това време докосва и второто камъче, което трябва да остане неподвижно. През цялото движение към Финала трябва да се докосва камъчето, което е неподвижно – когато се хвърли едното половин метър напред и се достигне до него, да речем с крак, то се превръща в неподвижно и може да се хвърли другото напред, като през това време се докосва първото с крак или ръка. Побеждава този, който стигне до Финала с най-малко ходове. Ако ходовете на две „Гъсеници“ са равни на брой побеждава по-бързата. Опитът показва, че най-удобния начин е да се движиш с краката напред. Ако играчът по случайност премести камъчето, което се води за неподвижно – това се счита за ход, ако хвърли камъчето така, че не може да го достигне без да пуска неподвижното камъче – отпада от играта. Ако в състезанието участват играчи с голяма разлика в ръста – може да имат различно растояние между Старта и Финала.

превод:kidsbg и webmaster
източник: i-deti.ru

22 юли 2003
Какви играчки са нужни на децата?

Тази статия е написана по материали на известни психолози, в нея се прави опит да се изясни какви видове играчки са необходими за подпомагане развитието на децата. Нужно е да се направи уточнението, че нито една от описаните играчки, не може да изпълни предназначението си без поне минимално участие на възрастните.

2-5 месеца
Първата играчка, естествено, е дрънкалката. Тя и развлича, и утешава. Именно тя запознава бебето с формата и цвета, твърдостта и звуците, тренира общата координация и отделните движения на ръцете. Много стара играчка – с нея са играли и новородените на древните гърци, и древните келти. Костна, дървена, а сега пластмасова, ярка и хигиенична, дрънкалката, може би, е най-широко разпространената играчка на пазара.

5-12 месеца
Всички играчки, които се препоръчват за тази възраст, трябва да служат за развитието на органите на чувствиотелността.
Първото желание на новороденото е да хваща. Затова трябва да му се даде възможност да хваща, държи, хвърля играчки с различна форма, направени от различен материал. Подходящи за тази цел са пластмасови кубчета, дървени фигурки (небоядисани) и гумени топчици. На взраст 8-10 месеца, детето вече има необходимост да разделя, разглобява, хвърля и чупи. Най- добри за този период си остават играчки от типа на матрьошките. Кадифената и топла повърхност на дървото развива чувствителността на детската ръка, а възможността да сглобява и разглобява – координацията на движенията. Детето за първи път се запознава с понятията за форма и размер. В този период повечето специалисти препоръчват да се вземе за детето не само пластмасови, но и дървени кубчета, а най-добре комплект от дървени фигури, където да има и други форми, като призми, пирамиди, кълба. Детското желание да разрушава трябва да бъде удовлетворявано. В разрушителната дейност на бебето няма нищо агресивно, или преднамерено. Това е необходим етап от развитието. Детето на тази възраст вече иска да вижда доказателства за своята сила и умения, да бъде причина за някакви събития. Но тъй като няма възможност да прояви в друга дейност творческите си сили, те се проявяват в разрушаването.

1-3 години
Това е период изискващ разнообразни играчки, тъй като се развиват всички сетевни органи. Детето тренира координацията на движенията с ходене, но това му е малко. То търси занимания и за своите ръце. За тренировка на фината моторика най-подходящи са играчки с различни фигурки, които се вкарват в отвори със същата форма. А това занимание не е никак просто за некоординираните все още детски движения. Друг тип подобни играчки са за свободно преминаване на фигурата през отвора. Чрез тях се съгласуват движенията на ръцете и очите, а това развива способността за вдяване, промушване.
Изтъкнатият педагог Фрьобел препоръчва за 1.5 годишна възраст кубче с отвори във всички посоки. Играчки от този тип развиват не толкова движенията на детската ръка, колкото пространственото мислене. За запознаване с последователността, с понятията малко и голямо, най-подходящи са играчки с елементи с различна големина за нанизване.
От „материал“ за развитие се нуждае и детският слух. Еднообразните звуци от дрънкалките вече не са интересни – сега детето е привлечено от резки, силни звуци, особено, когато причина за тях е самото дете. Това е времето за барабанчетата, свирки, пищалки, звънчета и камбанки. Много от приятните за детските уши звуци, са нетърпими за техните родители. Но това е неизбежен етап – развитието на детското ухо се нуждае от разнообразни по сила и качество звуци. На пазара се продават множество музикални играчки изпълняващи няколко мелодии. Те нямат особена ценност, защото качеството на извлечената от тях мелодия не е добро. За възпитаване на музикална култура е най-добре да пуснете на детето касета или диск с хубава музика.

3 -5 години
Това е възрастта, в която детето започва да подражава на възрастните, като изпълнява различни роли – на майка или татко, на шофьор, лекар, пожарникар, фризьорка. Така се появява сюжетно-ролевата игра. За нея на детето не са нужни кой знае какви играчки – неговото въображение има силата да превръща и най-обикновени предмети в забавни играчки. На детето са интересни различни фигури на животни и хора. Подходящи са куклите и всякакви аксесоари към тях – мебели, кухненски съдове, автомобил, гребени, дрешки и т.н. Много психолози смятат, че вкъщи трябва да присъстват и играчки, позволяващи проявата на различни емоционални състояния (яд, обида, страх). Такива са „шумните“ играчки – барабани, пищялки, топки и кегли, пистолети и оръжия, а даже и животни асоцииращи се с агресивно поведение – вълк, крокодил, дракон.

5-10 години
Това е период, в който детето строи и твори. Целта на играчките е да развива детското творчество. Сложната играчка, точно копираща действителността, може и порази в първия момент със своята реалистичност, но такава играчка „убива“ самостоятелното, творческо мислене. Най-добрите материали, даващи възможност за развитие на детското творчество са строителните и подръчните. Към първите спадат – конструктори, строители, кубчета. Към
подръчните – всичко, което детето или Вие считате за подходящо – сламки за сапунени мехури, кутийки, коркови тапи и т.н. Подходящи са и мозайки, боички, пластелин.
След 6-тата година детето „открива“ игрите с правила – от типа на „Не се сърди човече“, „Домино“ , различни игри с карти. В момента на пазара има многообразие от такива игри.

Играта – това е водещата дейност за децата от предучилищна възраст. А играчката е необходим атрибут за нея и затова, изменяйки типа на играчките, с които играе нашето дете, ние променяме смисъла и посоката на самата игра. Това ще рече, че за да направим играта по-смислена и продуктивна, трябва да предложим на детето подходящи играчки.

21 юли 2003
Децата и бойните изкуства

Заслужава ли си да запишем детето си в секция по Източни Бойни Изкуства? Нужно ли е? Как правилно да изберем БИ (Бойно Изкуство), което да подхожда именно на нашето дете? Детето расте – и е нужно да се намери приложение на енергията му. Иска ни се да се занимава с нещо увлекателно, полезно за здравето, хармонично развиващо душата и тялото, възпитаващо воля и целеустременост. Идеята за БИ е добра, но Първо – родителите трудно правят правилния избор сред многообразието от видове БИ, в които те нищо не разбират; и Второ – измъчват ги страхове за:

*ЗДРАВЕТО. Няма ли да навреди на малкия тайнствената източна наука?
*ВЪЗПИТАНИЕТО. Няма ли да стане детето по-агресивно и неуправляемо?
*БЕЗОПАСНОСТТА. Не попада ли в лапите на престъпни групировки, които възпитават за себе си кадри?
Така мислят и предполагат родителите.

А децата ходят на тренировки по БИ просто за да се боричкат и за да изглеждат по-солидно в очите на връстниците и привлекателни – в очите на момичетата.
Основното при избора на конкретно БИ – това, разбира се е желанието на самото дете. Ако не знаете какво представлява БИ, което Вашето дете иска да тренира следващите редове ще Ви бъдат от полза. Съществува мнение, че източните бойни изкуства повишават агресивността. Естествено, детето иска да покаже това, което е научило. Но ако забележите, че то напада други деца, обижда по-малките, трябва да внимавате! Не е лошо да отидете и да понаблюдавате залата, където тренира детето. Възможно е да разберете, че инструкторът не е подходящ за вашето дете. Това не е повод да го отказвате от заниманията, просто сменете треньора. Агресия има във всички, но именно източните БИ учат как тя да бъде контролирана, защото са неразривно свързани с изучаване на източна философия, етика, морален кодекс. Външният път – това са достиженията в боя – бойното майсторство, вътрешният път – духовното развитие.

10 морални правила в таекуондо:

1.Бъди верен на своята страна.
2.Бъди достоен син или достойна дъщеря на своите родители.
3.Бъди верен на своята жена; жена, бъди вярна на своя мъж
4.Обичай братята и сестрите си.
5.Бъди верен на приятелите си.
6.Уважавай по-стерите.
7.Уважавай учителите си и им се доверявай.
8.Добре помисли, преди да убиеш друго живо същество
9.Никога не отстъпвай в боя 10.Винаги завършвай започнатото.

Кодекс на честта ма джудистите:

1.Смелост
2.Искреност
3.Контрол над себе си.
4.Честност
5.Скромност
6.Дружба
7.Уважение

Кой стил да изберем за детето си?

Твърди стилове. Техният принцип е „сила против сила“. За малкото дете е трудно да определи границата, която разделя силата на удара от откровената жестокост. До 10 година, детето трябва не толкова да се учи да пада, да се бие и т.н., колкото да се възпитава.Към тези БИ спадат – традиционият ръкопашен бой, карате, кикбокс.

Един от миролюбивите стилове е копоейра (capoeira), бразилска безконтактна техника.

Кой стил е подходящ за Вашето дете – това зависи от психотипа, възрастта, телосложението.

Децата със „сухо“ телосложение – ушу (или кунг-фу).

– Меките, спокойни деца могат да бъдат насочени към външните направления на ушу – „дълга ръка“, традиционните шаолински направления, цюан-шу. В тези стилове голямо внимани се отделя на общофизическата силова подготовка. А пъргавите, подвижни, енергични и в същото време меки и добродушни деца по-скоро ще намерят себе си във т.нар. „вътрешни“ стилове на ушу – син-и, багуа-чжан, „южна ръка“. Вътрешните стилове на ушу правят човек концентриран, съсредоточен, спокоен.

За неспокойните деца – карате.
Те ще имат възможност да „изпуснат парата“ на тренировките. В същото време ще се научат да управляват своята енергия в нужната посока и да контролират агресивността си.

Мудните и тромави деца – айкидо или хапкидо.
Основното в тези стилове са меките, плавни движения. Айкидистът винаги е спокоен, доброжелателен, той пропуска отправената към него агресия покрай себе си. Айкидо – това е най-миролюбивия вид единоборство – в него няма атакуващи прийоми. Той е изключително за самозащита.

Плюсове и минуси за здравето:
Добрия инструктор винаги помни, че децата – това не са малки възрастни. Детския скелет не може да издържи големи натоварвания като възрастния. Има голям риск да се получи сериозна травма. Докато детето не е навършило 13 години инструкторът е задължен да не допуска по време на спаринг силно натоварване върху тялото и крайниците му!Тренировката по БИ винаги предполага индивидуален многостепенен подход.

Таекуондо
Научно изследване за травмите на детски състезания в Европа показало, че травмите по карате съставляват 60-70 процента, в таекуондо – 6-7 процента. В таекуондо има много строги правила за поведението на биещите се. Забранени са удари с ръце в лицето, в гърба, зад тила, под пояса… Децата се състезават със защитно снаряжение. Лекарите даже препоръчват заниманията с таекуондо при плоскостъпие (дюстабан).

Айкидо и хапкидо
Децата под 13-14 години могат да се занимават с тях само ако са в адаптирани групи. В тези стилове има много падания, хвърляния, хватки, опасни за здравето и живота. Необходимо е да се почуства моментът, в който хватката трябва да се спре, тъй като ако се продължи може да се стигне до счупване или навяхване. А децата до определена възраст не са в състояние да определят този момент.

Карате
Тук съществува понятието „закалка на тялото“ или способността на тялото да не усеща физическа болка. Тези части на тялото, които се явяват по-чести мишени в реален бой, се явяват и зоните, които подлежат на „закалка“. Невъзприемчивостта се постига за сметка на постепенното увеличаване на силата на ударите. Не е напълно ясно вредно ли е за децата и от каква възраст могат да се подложат на това. Всъщност „закалката“ практически напълно е изчезнала от програмата за обучаване на деца в много съвременни направления на каратето. Освен това трябва да се внимава с един от стиловете в каратето – годжю рю. При изпълнение на ката сантин в този стил, има голям риск от развитие на хипертония, затова деца с индивидуална или наследствена склонност към високо кръвно налягане не трябва да се занимават с годжю рю.

Тайдзицюан
С помощта на заниманията с тези техники в момента в Китай се лекуват редица сложни заболявания и функционални разстройства – напр., заболявания на сърдечно-съдовата система и опорно-двигателният апарат.

Кога да запишем детето да тренира?

В Китай и Япония считат, че детето трябва да започне да се занимава с БИ, колкото се може по-рано – между 4 и 6 години. Но отчитайки общия културен фон и физиологичните особености на европейските народи, за нас най-подходяща е възрастта между десет-дванайсет години. Работата е в това, че неотменна част от правилното обучение по източни бойни изкуства са и сложните философски концепции, които средностатистическото българче просто не е в състояние да възприеме. На Изток детето е закърмено с подобни възгледи едва ли не от люлката.

4-9 години

Препоръчват се адаптирани за малките деца секции, където се набляга не толкова на боя, колкото на игрови страни на борбата и общофизическата подготовка.

10 години

Тази възраст се счита за оптимална за начало на тренировки. Детето вече е уравновесено, доверчиво и все още обръща по-малко внимание на външността си. На развитието му е по-лесно да се влияе именно сега, отколкото в по-късния труден тийнейджърски период.

11 години

Условно започва половото съзряване ( при различните деца, настъпва по различно време). Поведението на детето се изменя. То страва по-импулсивно, често сменя настроенията. Безапелационните изисквания на по-големите, неуважението от тяхна страна подтиска желанието у децата да общуват с възрастните и да изпълняват каквото и да е по тяхно указание.Детето се затваря в себе си. Има опасност от него да излезе пасивен, свит човек. Затова в тази възраст е особено важен изборът на треньор – такъв, който се отнася внимателно към детето. Прекалената свобода обаче може да доведе до поява на безпорядъчност, егоизъм, асоциално поведение. В тази възраст треньор, запознат с детската психика, не би бил прекалено взискателен и строг. Възможно е по ефективно да се окаже обучението без думи. Основното е -доверието!

12 години

Детето става по-самостоятелно в семейството, засилва се влиянието на връстниците. Момчето проявява инициатива, с желание тренира, започва да обръща внимание на външността си, интересува се от момичета. Понеже на тренировките трябва добре да контролира движенията си – а това изисква съсредоточеност – протича непрекъсната стимулиране на работата на главния мозък, а това развива мисленето и паметта.

13 години

Наблюдава се бурно развитие на съзнанието и самосъзнанието, появява се интерес към философията на БИ и децата започват да разбират принципите, но които се основават техниките. Стремежът към самосъвършенство в тази възраст може да направи вашето дете поклоник на БИ за дълго време. В тази възраст най-голям авторитет за децата имат приятелите. Какво по-хубаво ако това са единомишлениците в секцията по БИ.

14 години

Сега интерес представлява историята на БИ, тяхната красота и хармония. Тийнейджърът е енергичен, уверен в себе си, занимава се с радост. На него му се струва, че възможностите му са безгранични.

превод: Kidsbg
източник: parenting.ru
благодарности към участниците във форумите на daobg.com!

15 юли 2003
КОМПЛЕКСИТЕ

Проблемът с комплексите е толкова стар, колкото и човечеството. Дори и да не е назоваван с истинското му име, той е описван в различни литературни произведения и редица автори с помощта на клиничното наблюдение и посредством прилагането на различни психологични тестове са добивали в известна степен представа за неговата сила. Комплексите нямат възраст и пол. Те могат да бъдат нанесени на всеки от нас, във всяка възраст, навсякъде и по всяко време на денонощието (в семейството, детските ясли и градина, в училишето, на работното място, на улицата, в автобуса) и от всекиго (родители, братя сестри, родственици, съпрузи, приятели, преподаватели, лекари, колеги, началници, екстрасенси, врачки и мн. други). Разбира се, има важни и второстепенни комплекси, но най-мощни са нанесените в ранното детство комплекси, които ни преследват като черна сянка през целия ни живот Всяко цивилизовано общество с всичките си закони и забрани, без които е невъзможно, също може да породи по един или друг начин комплекси.

Най-често срещани комплекси са :

1. Комплекси, свързани с нагоните:
едипов комплекс ( при жените – „електра комплекс“)

2. Комплекси за малоценност:

– комлекси, породени от пола – Диана комплекс; Маскулинов комплекс; женствен комплекс

– комплекси породени от броя на децата в семейството – Комплексът на единственото дете; комплексът Първо дете; комплексът Второ дете, комплекс на Брата (Каин комплекс); Комплекс на близнака; комплекс Трето дете.

– комплекси, свързани с интерперсоналните взаимоотношения между членовете на семейството – Гризелда комплекс, Федра комплекс; Йокаста комплекс; Херкулес комплекс; Кронос комплекс и т.н.

– комплекси, свързани с родителското поведение – Комплексът за изключване; комплексът за изоставеното дете; комплекс на чиракуващия; авторитарен комплекс; комплекс на Демостен; комплекс на недоволните; Поликрат комплекс; нарцистичен комплекс и т.н.

– комплекси, породени при загуба на близки – комплексът разрушен дом; комплексът дом без любов

– комплекси, дължащи се на физически недъзи – квазимодо комплекс; комплекс на малкия пенис, комплекс на ниския ръст;, комплекс на високия ръст; комплекс на пълните хора; комплекс на слабите; комплекс на носа; комплекс на ушите; комплекс на очите; комплекс на бюста; комплексът Самсон.

Разбира се, всеки знае, че детето трябва да има задръжки по отношение на определени забрани, но забраните не трябва многократно да надвишават позволените неща. Направете жилището си така, че малкото дете да има по-малко ограничения, да се чувства свободно и в ранното си детство да се налудува и наиграе, за да не започне да прави бели, когато порасне и трябва да се съобразява с правилниците и законите от детската градина до работното място.

Някои важни препоръки

ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ ОТ КОМПЛЕКСИ, ЗАЩОТО КОЛКОТО ПО-РАНО СА НАНЕСЕНИ, ТОЛКОВА ПО-ТРУДНО СЕ ИЗЖИВЯВАТ.

АКО ВАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ (СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕСЪЗ- НАТЕЛНО) Е ДОВЕЛО ДО КОМПЛЕКС У ДЕТЕТО ВИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ ЗА СЪВЕТ КЪМ СПЕЦИАЛИСТ (ДЕТСКИ ПСИХИАТЪР) ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО МУ.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛОСОФСКИ НА ПОЯВИЛИТЕ СЕ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ КОМПЛЕКСИ. ОПИТАЙТЕ СЕ ДА СЕ ПРЕБОРИТЕ САМ ИЛИ СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТ (ПСИХИАТЪР, ПСИХОАНАЛИТИК).

ДИСТАНЦИРАЙТЕ ХОРАТА, КОИТО ВИ СЪЗДАВАТ КОМПЛЕКСИ, ДОРИ АКО ТОВА ВИ СТРУВА ЗАГУБА НА ПАРИ, ЖИЛИЩЕ ИЛИ РАБОТА. ПРЕДПОЧИТАЙТЕ КОМПАНИЯТА НА ТЕЗИ, КОИТО ВИ ОТДАЛЕЧАВАТ ОТ КОМПЛЕКСИТЕ ВИ.

АНГАЖИРАНЕТО С ПРИЯТНИ И ПОЛЕЗНИ ЗАНИМАНИЯ Е НАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА КОМПЛЕКСИТЕ

БРОЯТ НА ВАШИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ ЗАВИСИ ОТ БРОЯ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ИЛИ ПРЕОДОЛЕНИТЕ С ВАША ПОМОЩ КОМПЛЕКСИ.

автор: доц. Надежда Маджирова

26 юни 2003
Детската рисунка

Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи.
Рисувателния тест “Моето семейство” дава възможност да видим света през очите на детето, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него. Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство” (В.Хюлс, Дж.Дилео), или “да нарисуват семейство” (Е.Хаммер), или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” (Р.Бернс, С.Кауфман) и т.н. Към самия тест може да има и допълнителни задачи (напр. да нарисуват семейството в четири стаи – А.Захаров), може да се провежда както само с децата, така и с всички членове на семейството (Ч.Ширн и К.Ръсел).

Рисунките се анализират по пет комплекса:

1) Благоприятна семейна ситуация:
– показани са всички членове на семейството;
– рисуването е започнало с изобразяване на човек;
– всички имат общо занимание;
– отсъстват изолирани членове на семейството;
– линиите са с добро качество.
2) Тревожност:
– наличие на щриховки;
– линия със силен натиск
– преувеличено внимание към детайлите;
– триене;
– линия за основа.
3) Конфликтност в семейството:
– препятствия между фигурите;
– отделяне, изолация на някоя от фигурите;
– преобладаване на вещи;
– отсъствие на някой от членовете на семейството.
4) Чувство на непълноценност в семейството:
– отсъствие на автора;
– рисуване на себе си последен;
– изолация на автора от другите членове;
– разположение на фигурата на долната част от листа;
– малки фигури.
5) Враждебност в семейството:
– агресивна позиция на фигурите
– деформирана фигура;
– разперени ръце;
– пръстите на ръцете са във вид на пръчки.

Рисувателният тест “Моето семейство” се използва с цел:

-да се разкрие начина, по който детето преживява своето място в семейството;
-неговото отношение към семейството като цяло;
-отношение към отделните му членове;
-някои психологически особености на изследваното дете.
На детето се предоставя по един лист бяла, негланцирана хартия, формат А-4, цветни моливи и дадена следната инструкция: “Нарисувай върху този бял лист своето семейство. Можеш да използваш всички цветни моливи пред тебе!”.
На детето не се обяснява какво означава думата “семейство”. На всички въпроси на детето се преповтаря инструкцията и деликатно се подканя да продължи. Ограничения във времето за изпълнение не се поставят. След завършване на рисунката се провежда неформален разговор с детето като се задават следните въпроси:

1.Кого си нарисувал на тази рисунка?
2.Къде се намират те?
3.Какво правят?
4.Кой е измислил това?
5.Весело ли им е или скучно? Защо?
6.Кой от нарисуваните е най-радостен? Защо?
7.Кой от тях е най-тъжен? Защо?

http://psy.1september.ru

25 юни 2003
Умеете ли да изслушвате?

Както показват психологическите и социологическите проучвания, подрастващите най-често се оплакват от това, че родителите не ги разбират. От своя страна родителите също споделят, че им е трудно да разберат децата си. Първата крачка към разбирателството е умението на родителите да изслушват своите деца. Най-важното в умението да изслушваме е…

да не анализираме това, което говори събеседникът ни. Само такова изслушване му дава възможност да се изкаже. То се състои в умението ВНИМАТЕЛНО да МЪЛЧИМ. Да МЪЛЧИМ – така, че да бъде чут този, който говори и да не забравяме, че той най-малко от всичко се нуждае от нашите забележки. ВНИМАТЕЛНО – иначе човекът би се обидил. Но до колко лесно изпълнимо е това, когато се отнася до нашите деца? Ето няколко съвета :

1. Главния принцип е – минимум отговори. Нашата фраза в най-добрия случай няма да бъде чута от говорещия.
2. При изслушване не трябва да сме красноречив оратор, опитен лекар, който дава диагнози,не справочник, даващ отговор на всеки въпрос, а трябва да сме като гъба – само да попиваме това, което ни се казва, без коментари…
Но пълноценното общуване е невъзможно без осъществяване на обратна връзка. Това означава непрекъснато да даваме знак, че слушаме, а не витаем в облаците на собствените си мисли. За тази цел използваме кратки реплики – „Да…“ , „Разбирам те…“ и т.н.
Сигнали за това, че слушаме внимателно, може да бъде и кимането с глава, както и лекото изменение на изражението на лицето.
Много хора изказват съмнения в ефективността на такова изслушване. „Аз се опитах да изслушам така своя син, но той нищо не успя да ми каже!“. А дали е искал в този момент да говори? Ние често изпадаме в заблуждението, че другите са готови да говорят винаги, когато ние сме готови да ги изслушваме. В действителност нещата стоят точно наопаки – близките ни искат да споделят нещо с нас обикновено тогава, когато на нас не ни е до това… Достатъчно е да си припомним колко често децата ни са започвали да разказват за някой свой проблем в момент, когато имаме важна работа, бързаме за важна среща или просто сме в лошо настроение.
Но точно в такъв момент е важно да поседнем и да изслушаме детето си – иначе следващия път може да не дойде да сподели с нас, считайки, че не се интересуваме от неговите преживявания.

превод: Деси Миленкова
източник: parent.fio.ru

18 юни 2003
От какво се страхуват децата?

От какво се страхуват децата? Това зависи от тяхната възраст.
През първата година от живота си детето се страхува от нова обстановка, отделяне от майката, от непознати хора.
От 1 до 3 години – детето се страхува от тъмното (основен страх на тази възраст), от това да не остане само, нощни страхове.

3-5 годишното дете се страхува самотата, от тъмното, страх от затворено пространство, страх от приказни герои.
От 5 до 7 години – страхове,свързани със стихии, пожари, дълбочини, страх от родителско наказание, появяват се и страхове от животни, смърт, загуба на близки, заразяване от болест.
Във възрастта от 7 до 11 се появява страхът от училище, от грешки, от лоши оценки.
От 10 до 16 години – страх от промяна на своята външност, страхове, съмнения свързани с въпроса за произхода – „дали съм истинско дете на мама и татко?“

Източник: www.kindereducation.com

12 юни 2003
Цветна психология

От древни времена човечеството придава на цветовете символическо значение. Затова не е чудно, че съществува методика „Цветни деца“ – с нейна помощ в зависимост от предпочитаните от децата цветове при рисуване, може да се определи техния характер, вижданията им за света, емоционалния климат в семейството и т.н.

Какви са предпочитаните от Вашето дете цветове?

„ЖЪЛТИ“ И „ЧЕРВЕНИ“ ДЕЦА
Жълтия цвят е цветът на духовното.
„Жълтото“ дете е мечтател, фантазьор, разказвач, веселяк. Обича да играе само и предпочита абстрактни играчки, тъй като е с голямо въображение. Когато порасне, може да се ориентира по-скоро към професия изпълнена с разнообразие. Винаги ще има в какво да вярват и гледат напред в бъдещето. Но в същото време може да се проявят такива черти от характера като непрактичност, безотговорност, пасивност.

„ЧЕРВЕНИ“ ДЕЦА
ЧЕРВЕНОТО е цвета на кръвта, здравето, живота, енергията, силата, властта. Децата предпочитащи този цвят са открити и енергични. Трудно е на родителите – тези деца са палави, непослушни, неуправляеми. Когато пораснат стремежът да преуспеят е преди всичко останало.

„СИНИТЕ“ ДЕЦА
са пълна противоположност на червените. Това са спокойни деца – лежат с книжка на дивана, размишляват. За разлика от „червените“ деца на тях им е приятно да дават, а не само да получават. Трябва да се има предвид, че често деца избират синия цвят не защото го предпочитат, а защото в дадения момент имат нужда от успокоение.

„ВИОЛЕТОВИ“ ДЕЦА
ВИОЛЕТОВО – това е цветът на нощта, тайнствеността, мистиката, съзерцанието. Децата се отличават с богат вътрешен живот, артистизъм и голяма чувствителност. Лесно е да бъдат хипнотизирани, възбудими са. Повече от другите се нуждаят от подкрепа и поощрение.

„СИНЬО-ЗЕЛЕНИ“ ДЕЦА
Ключови думи за този цвят са : вода. лед, хлад, гордост, престиж, тщеславие.На който този цвят се харесва е в напрегнато нервно състояние – страхува се да не направи грешка. Много чиновници и администратори попадат в тази категория. На децата трябва де се предостави повече свобода, да се поощравя инициативността, да се замени наказанието с поощрение.

„ЗЕЛЕНИТЕ“ ДЕЦА
се чувстват застрашени и се нуждаят повече от майчина любов. За да не се превърнат в „зелени“ възрастни ( консервативни, боящи се от промени) децата се нуждаят от творческо възпитание, от развитие на интересите. Такива деца се нуждаят от чувство на защитеност.

„ОРАНЖЕВИТЕ“ ДЕЦА
са лесно възбудими. Децата се смеят и крещят дори без причина. А това не е полезно нито за тях, нито за родителите им…

„КАФЯВИТЕ“ ДЕЦА
Ако в кафявото нюанса на оранжево е повече от черното дискомфорта не е така изявен. Земния кафяв цвят се използва от децата за да създадат собствен свят – надежден и уютен, който ще им даде чувство за безопасност.
Като цяло, обаче използването на кафяво може да бъде знак за слабо здраве, семейни неуредици, участие в драматични събития и пр.

„ЧЕРНИ“ ДЕЦА
Използването му е знак за някакви терзания, страхове. По принцип се счита, че децата рядко го предпочитат, но трябва да се има предвид факта, че черния цвят е цвета на много любими за децата герои – Батман и Робин напр. са облечени в черно и е възможно да доминира при децата без да има особена причина затова.

Превод: Десислава Миленкова Източник: deti.e1.ru

1 юни 2003
Научете децата си да се смеят

Действително, откъде накъде след като животът ни е пълен с проблеми… Особено често чуваме такива възражения от родители на често боледуващи деца или деца с тежък характер.
Но заставайки на такава позиция, семейството се оказва в затворен кръг, където мрачното настроение и унинието само утежняват положението.

Отчаяният човек няма желание за нищо, включително и да се бори със злото. Затова в мрачната атмосфера разцъфтяват гнева, завистта, ревността, обидата и много други.
А децата са радостта в живота ни – колко е лесно да ги разсмееш! Даже децата-меланхолици, попадайки във весела и доброжелателна компания, се променят – стават много по-общителни и открити. Смеейки се, децата лесно се освобождават от страхове, обиди и капризи. Смехът защитава човека – прави го по-силен и неуязвим. Затова умението да се усмихваш е от особено значение сега – когато нараства процентът на детските неврози и нашите деца се нуждаят от психическа подкрепа.
При децата и възрастните представите за смешно са различни. Откъде идват недоразуменията? На какво се смеят децата когато гледат анимационни филмчета? Героят паднал в локва, седнал встрани от стола, ударил се в стълб, сплескал се на палачинка… Възрастните се мръщят, когато чуват детския смях в тези, не дотам приятни ситуации. Някои родители даже упрекват децата си в жестокост.
Всъщност това не е проява на жестокост, а неразвито чувство за хумор. Децата се смеят на неочакваната ситуация. Все още не са се научили на състрадание към другите. Задача на възрастните е да научат децата да различават смешното от садистичното.
Ние, възрастните също се смеем на подобни ситуации, но завоалирани в по-сложна форма.
При четенето на книги, децата често пропускат пасажи, които биха предизвикали усмивки у възрастен, а в същото време се смеят на неправилно произнесени от героя думи.
Чувството за хумор се формира сравнително късно у децата. И то ( както напр. естетическият вкус или грамотността) трябва да бъде развивано.

http://www.woman.ru

31 май 2003
Тъмното не е страшно, а интересно

Тъмнината не е страшна, а даже е интересна – така смятат децата във Франция, защото техните родители от най-ранна възраст ги убеждават в това. Как? Ето няколко съвета…

1. Разкажете на децата за това, как Вие сте се бояли като малки от тъмното и как сте преодоляли този страх. И разкажете приказка за две деца, които се страхували от тъмнината, но една нощ при тях дошла феята на Тъмнината и им разказала интересна история за Светлината и нейната мила сестрица Тъмнината ( може да измислите история, в която Тъмнината е красива, смела и т.н.) . Може да кажете на детето си, че неговия мечок ( или любимата му играчка) се страхува повече от него от тъмното – така детето ще почуства, че не е само в своите страхове и, успокоявайки играчката, ще става по-уверено в собствените си сили.
2. Играйте с детето си в тъмното с фенерче
– на светомузика – като танцувате в такт с музика и присветвате с фенерчето;
– правите различни фигури с фенерчето – кръг, осморка и др. ;
3. Предложете на детето си да нарисува картина за тъмнината – на листа хартия детето по-лесно може да се освободи от страховете си.

Превод: Деси Миленкова
Източник: http://www.parenting.ru

27 май 2003