KidsBG.com

Blog

  • Проблемното дете в класа

    Проблемното дете в класа

    Със Съдействието на ISTORIK
       За част от нашето общество, все още, е трудно да приеме необходимостта от провеждането на конссултации с психолози, психоаналитици и психиатри, при наличието на поведенчески и емоционални разстройства в ранната детска възраст.

    Част от родителите на децата имат негативно отношение към провеждането на детски психиатричен преглед. Те подценяват някои от ранните прояви на психичните разстройства в детска възраст. Различните родителски обяснения за тези разстройства не решават проблема.

    Създават се конфликтни ситуации между родители и преподаватели. Родителите се чувстват обидени и реагират така: “Само моето дете ли създава проблеми в класа? С възрастта, те ще изчезнат…”.

    От няколко години насам, в училищата, освен охрана, има назначени психолози, които работят с децата, с учителите и с родителите и най – добре могат да спомогнат за решаването на тези проблеми.
    Във всеки един клас, преподавателите могат да посочат т. нар. “проблемни деца”.

    Трябва да се приеме, че децата, които имат следните прояви: трудно се концентрират върху поставените им задачи, бързо сменят едно занимание с друго, имат силно изразена двигателна активност и склонност към импулсивни действия, страдат от т. н. “хиперкинетично разстройство”.

    Това разстройство на волята и поведението (болестта, наречена хипербулия, се отличава с повишена поведенческа и двигателна активност на болния, с лоши последици) засяга най – вече децата на предучилищна и на ранна училищна възраст. Среща се по – често при момчетата, отколкото при момичетата. Причини за възникването му могат да бъдат: наличието на генетична предразположеност; проблеми на майката, по време на бременността или на раждането и др.

    Тези деца имат многобройни проблеми със заучаването на учебния материал и с придобиването на различни умения и компетенции.
    “Хиперкинетичните деца” често биват наказвани и порицавани пред сучениците си. Те придобиват славата на “лошите”, на “черните овце” в класа. Съучениците им започват да ги избягват в игрите, да не общуват с тях…

    В този случай, личността на преподавателя е решаваща за “хиперкинетичното дете”, защото то твърде лесно и твърде скоро може да стане член на асоциални групи. Причината за това се крие във факта, че асоциалната група ще го приеме изцяло, заедно с “неговите особености”.

    Патологичният афект не подлежи на осъждане, а на лечение.
    В някои случаи, се провежда медикаментозна терапия, целяща подобряване на концентрацията на вниманието, но тя е с временен ефект.

    С тези деца е необходимо да се работи допълнително и в училище (в часовете и в занималнята), и вкъщи, за да усвоят необходимия учебен материал. Изискват се огромно търпение, както от страна на родителите, така – и от страна на преподавателите.

    автори:
    Д – р Елена Иванова,
    ДКЦ “Надежда”
    Ул. “Ален мак”, 2, гр. Пловдив
    В – к “Марица”

  • Как да помогнем на първокласника?

    Как да помогнем на първокласника?

    Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:
    1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.
    2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.
    3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.
    4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.
    · Тръгването на училище е първото отделяне от семейството за част от първолаците. За пръв път в живота си те трябва да изградят доверителна връзка с непознати възрастни. При това, независимо какво е училището, изискванията и отношението към детето винаги се отличават домашните стандарти. Колкото по-големи са тези различия, толкова по-трудно е приспособяването. Проблеми в адаптацията може да възникнат както от рязката промяна в ежедневните стереотипи, така и поради новите отговорности, които поема детето. В училище то получава по-голяма независимост, но има и повече задължения – да бъде точно, старателно, дисциплинирано, да внимава в час, да умее да се самообслужва и т.н. Когато всички тези изисквания се поставят едновременно и детето няма достатъчно вътрешни ресурси да се справи, приспособяването отнема повече време и понякога се придружава от временен спад в мотивацията за учене.
    Опитът на началните учители показва, че затруднения в адаптацията настъпват по-рядко при деца, които са посещавали детска градина. Те проявяват по-голяма самостоятелност и увереност в себе си, по-лесно контактуват и се сприятеляват с връстници, имат по-непосредствена връзка с учителя и по-често са склонни да търсят помощ от него. Поради всичко това те по-бързо се ориентират в новите условия и приспособяването им към училищния живот е по-безболезнено. Очевидно в този случай е от значение социалният опит, придобит в детската градина. Но той е само помощен фактор, тъй като в основата си успешната адаптация на първокласниците зависи от обстановката в семейството и училището, а също и от индивидуалните особености на детето.

       Първолакът има нужда от помощ, когато обичайните в началото проблеми в адаптацията не отшумят. Най-често те са свързани с нарушения на дисциплината, понякога и със затруднения в учебния процес. Учителите добре познават етапите на приспособяване към училище и обикновено първи обръщат внимание на родителите, ако детето не успее да се адаптира през първите няколко месеца. Явен сигнал за това са агресивните прояви към съученици, понякога и към учителя; отказ да се изпълняват учебните задължения, ходене из стаята по време на час, излизане без разрешение и т.н. Но има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.

  • Всичко знам за тебе, бебе

    Всичко знам за тебе, бебе
    Днес татко ме гушна и радостно рече:
    “В корема на мама живее човече.”
    Дали е момченце или пък момиче?
    Дали ще е братче или пък сестриче?То колкото житено зрънце е само,
    но спи и расте под сърцето на мама.
    И сигурно много прилича на тебе,
    когато си бил във корема й бебе.”
    		Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
    Ами как се побира? Не му ли е тясно?
    “Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
    Виж, коремът ми също расте, наедрява.Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
    все едно е къщурка – и просторна, и лека…
    Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
    има място за бебчо дори да лудува!”
    Вече в кухнята често заседява се мама.
    Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
    два банана изяжда, две филийки препича…
    И след малко от глад към хладилника тича!Ала то е, защото се храни със нея
    бебчо, дето в корема й кротко живее.
    Как, ще питате вие, като няма устичка?
    Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.
    		Понякога мама бледа лежи.
    Навярно коремът й доста тежи.
    Тогава съм мил – безшумно се движа
    и заедно с татко за нея се грижа.Когато заспи, стихват стъпки и песни –
    съня й не бива никой да стресне!
    Влакчето даже мирува, кротува,
    защото и бебето също сънува.
    Колко много коремът на мама порасна!
    Всяка рокля предишна сега й е тясна.
    Вътре бебето шава, премята се, рита
    и почуква с юмруче… За мене ли пита?Знам, не вижда оттам непознатия батко,
    но познава гласа ми и този на татко,
    затова му разказваме как си мечтаем
    скоро заедно с него у дома да играем.
    		С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
    И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
    “Още малко остана – моят татко отвръща. –
    Ще ухае на бебе после цялата къща!”Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
    Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
    Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
    Не расте ли и братче в корема ти, мамо? 

    Автор: Мая Дългъчева
    Снимки: Ан Джедис
    Из сп. “Първите седем”

     

  • Как да се държим с децата при прояви на ревност?

    Как да се държим с децата при прояви на ревност?

    Има един прост факт, който възрастните често забравят – че всяко дете е уникална личност. Независимо от общата наследственост и еднаквата семейна среда, братята и сестрите, и дори близнаците, може да се различават твърде много по своя характер. Така че първото и най-важно условие за изграждане на здрава емоционална връзка между децата е да зачитаме тяхната уникалност, да позволим на всяко от тях да бъде самото себе си и да уважаваме неговата самоличност.

    Конфликтите между децата в дома не са рядкост и без да съществува ревност между тях. Но понякога напрежението, което те пораждат, изостря постоянно атмосферата и след време може да ескалира до степен на нетърпимост към другия. Затова е от значение родителите да реагират адекватно още в момента, когато се появи ново бебе. Позволете на детето да изрази по подходящ начин своя гняв, дори омраза към новороденото. Не забравяйте, че зад тях стои страхът от обезценяване и отхвърляне. Независимо с какви чувства е очаквало детето идването на бебето, едва след раждането му то си дава сметка какво всъщност се е случило. Ако покаже истинските си емоции, без да бъде наказано за това, вероятно много скоро детето ще се освободи от тях и ще започне да изпитва нежност и привързаност към малкото.
    Погрешна е и тактиката, при която възрастните разрешават детските спорове от позицията на справедливостта. Първо, това е доста мъгляво понятие за малките деца; и второ, всяко от тях има своите основания да влезе в спора и защитава някаква потребност – така че “присъдата” може да се окаже справедлива за едното, но ощетява другото.
    Не бива във всяко пререкание между децата да се търсят корените на ревността. Съперническият дух е присъщ на повечето детски игри и при подходящо стимулиране от страна на родителите може да се развие като позитивно качество на децата в бъдеще, без да попречи на изграждането на любов и привързаност между тях.
    Избягвайте наказанията, поученията или принудата към “добро държание”, когато децата наистина проявяват ревност. По-добре е да им се даде възможност да изкажат чувствата си, но не ги оставяйте “после да се оправят сами” помежду си. Присъствието на родителите при спор има огромно значение; не позволявайте обаче да ви въвличат в конфликта на една от страните. Опитайте се да бъдете максимално безпристрастни, но това не означава, че трябва да бъдете безразлични към техните чувства.
    Не прекратявайте със забрани и заплахи конфликт, който е в разгара си. От това той няма да приключи, а ще продължи под формата на “студена война” до следващото избухване.
    Намерете подходящ начин да покажете на всяко от децата, че го обичате и държите на него; но също – че сте много огорчени от това, което става между тях.
    Ако обаче с времето кофликтите между децата се изострят, вместо да се затихват, това е сигурен белег за поява на трайни чувства на ревност. И щом усилията на възрастните не дават резултат (понякога дори имат обратен ефект), е препоръчително да се потърси навременна психологическа помощ.

    Семейството наистина трябва да положи много усилия и да премине през доста “подводни камъни”, за да отгледа повече от едно дете. Но за самите деца съвместният живот е ценен житейски опит, защото в ежедневието те се научават да споделят своите преживявания и емоции, да дават и получават помощ. Понякога част от този опит е и болезненото чувство на ревност. Известният детски психоаналитик Уиникът казва, че “всяко дете има свое време, когато ще приветства нов брат или сестра. Моментът, в който малкото дете искрено може да “позволи” нова бременност на майка си, е много съществен”. Настъпването на този момент обаче зависи до голяма степен от родителите и тяхното отношение към детето.

    автор: Анета Кирова

  • Как да разпознаем проявите на ревност?

    Как да разпознаем проявите на ревност?

    Когато детето е в състояние да изрази непосредствените си чувства от раждането на сиблинг, не е трудно да се разпознаят обичайните прояви на ревност. Ако при първата среща то направи коментар от типа “това бебе е много грозно” или предложи “хайде да го върнем в родилния дом”, никой не се съмнява в неговата неприязън към новороденото. Тя може да шокира родителите, но е спонтанен израз на ревност и в същността си е здравословна психологическа реакция.

    Така детето дава искрен израз на своя страх от обезценяване поради появата на “конкуренция”. Възрастните не бива да пренебрегват този сигнал – той показва, че границите на емоционална толерантност у детето са прехвърлени и то се нуждае от специално внимание.
    Понякога емоционалните реакции на децата придобиват неочакван и труден за разпознаване облик. Няколко типични примера:
    · Кризи в хигиената – дете, което е придобило трайно определени хигиенни навици, внезапно се връща към по-ранен етап от развитието си: започва да се цапа, когато се храни; отказва да се мие само или го прави по начин, който принуждава родителите да отново да го учат на това умение; или пък се появява неестествена за възрастта му и изградените навици небрежност към външния вид и заобикалящата среда.
    · Нарушения в апетита – детето става злоядо, не иска да се храни в обичайното време или пропуска хранения; проявява повишен апетит или пък нетипична за него непретенциозност в избора на храна.
    · Проблеми със съня – детето започва да плаче, когато стане време за лягане; отказва да си легне или дълго не може да заспи, независимо от усилията на възрастните да го успокоят; или пък често се буди нощем и дори може да сънува кошмари, които обикновено не помни.
    · Влошаване на речта и/или на моторната координация – проявява се под формата на “обратно развитие” на вече изградени умения за изказ и за боравене с предмети. Този процес наподобява кризите в хигиената – временно отпадат придобитите умения и детето сякаш става “по-малко”: започва да говори и да се държи “по бебешки”, проявява елементарна несръчност, чупи предмети и дразни околните с несъответни за възрастта си реакции и поведение.
    Друга важна проява е т. нар. “соматизация”, при която продължителните негативни емоции може да предизвикат не само физиологични промени, но и да се трансформират в болестни симптоми. Тяхното естество се определя до известна степен от възрастта на детето, но най-честите видими прояви са:
    · Главоболие, обикновено съпроводено с повишена уморяемост, нервност, раздразнителност
    · Стомашни болки и/или разстройство, повръщане, или пък запек
    · Чести настинки, бронхити, повишена податливост към вирусни инфекции
    · Кожни проблеми, алергични реакции
    · Изпускане по малка или по голяма нужда, което се появява вторично, т.е. след като вече е бил изграден контролът над отделителните функции.
    Това са само част от симптомите, чрез които детето дава несъзнаван сигнал за наличие на вътрешен емоционален конфликт. Практически соматизацията може да се прояви чрез всеки телесен орган или система. Тя е “болестната фасада”, която прикрива истинското страдание и всъщност е заобикаляне на психологичния конфликт, а не неговото решаване. Когато соматизацията не се разпознае навреме, се лекуват само нейните симптоми; но причината, която ги поражда, остава и продължава да генерира болестните прояви. Проблемът е, че продължителното нарушение във функциите на даден орган или система може да доведе до тяхното увреждане на телесно ниво, тоест да прерасне в същинско заболяване (напр. стомашна язва, захарен диабет, бронхиална астма и др).
    Но е много важно да се знае, че детето няма вина и не носи “отговорност” за соматизацията, тъй като по правило тя е несъзнавана за самото него реакция на емоционална травма. С други думи, вместо да дава воля на своя гняв или страх от нещо, или пък да отстоява потребностите си пред околните, то се опитва да “анулира” непозволените емоции. Те обаче не изчезват безследно, а се трансформират в друг вид неприятни усещания – главоболие, колики и т.н. Това е своеобразен вид психична защита от действието на негативната емоция, която е еквивалент например на гневното избухване под влияние на дразнител от външната среда. Но вместо да се насочи навън, към причинителя на емоцията, гневът се отхвърля като неприемлива реакция и се потиска. Обаче ако травмиращото действие е твърде силно, твърде продължително или се повтаря често, той “избива” в тялото като болка или друг симптом.
    Психосоматичните разстройства се свързват с влиянието на семейната среда, а техните корени са в емоционалните взаимоотношения през най-ранното детство. Под каква форма ще се случи това, т.е. чрез кой орган ще се проявят, зависи до голяма степен от наследственото предразположение на организма. Но не бива да се драматизира всяко оплакване на детето. По принцип в детска възраст соматизацията е често явление, без това се отразява трайно или сериозно на здравето. Ако обаче един и същ симптом се повтаря дълго време, а медицинските изследвания не откриват причина за това или лечението не дава резултат, е добре родителите да потърсят специализирана психологическа помощ.

    автор: Анета Кирова

  • Какво имате за Домашна Работа?

    Какво имате за Домашна Работа?

     Всяка вечер в милиони домове по целия свят се разиграва една и съща пиеса, свързана с децата и техните домашни. В тази пиеса могат да участват различни действащи лица, но сценарият винаги е един и същ.

     

    Родителите се опитват да помогнат на децата си в подготвянето на уроците. Тази помощ се движи от кратки обяснения до пълно изпълнение на задачите от тях. В някои случаи възникват множество проблеми.

    В опитите си да се справят с тези проблеми, родителите използват различни методи: проба-грешка, подкуп, подаръци, разсъждения и всичко, което по тяхно мнение би сработило за мотивиране на децата им.

    Няма никакво съмнение в това, че мотивите на родителите са естествени. Нима може да се намери нещо лошо в родителската загриженост? Всъщност безпокойството и напрежението и за децата, и за родителите се поражда не от това какво се прави, а от това как се прави.

    За някои деца училището е източник на постоянен стрес. При изискванията, които се предявяват към тях в училището, страхът от неуспех и др. подобни, домът се явява място, където могат спокойно да си отдъхнат.

    Ако децата изпитват стрес и у дома, когато родителите „стоят над главите им“ докато пишат домашните си, не остава място, където да се чувстват спокойни и да си отпочинат. За работещите родители това може да се сравни със следната ситуация – представете си, че работейки цял ден получавате своята „порция“ стрес и прибирайки се вкъщи попадате в подобна обстановка на напрежение.

    Помислете – колко време бихте издържали в такава ситуация.

    При това за възрастните винаги има възможност за изход от ситуацията, но децата са лишени от подобна възможност.

    Предоставяме ви няколко начина за подпомагане на изпълнението на домашните задачи и предотвратяване на фрустрацията, гневът и разочарованието.

    1. Разписание за домашната работа

    На много деца помага точното разписание за изпълнение на домашната работа. След като времето за изпълнение е определено, детето трябва да се придържа към него колкото се може повече. След известно време домашната работа ще стане просто част от ежедневното разписание. (В това време не трябва да има страннични дразнители – телефонни разговори, включен телевизор и др. подобни – те могат да почакат докато работата не бъде приключена).

    Вечер задължително проверете домашните. Много деца се вълнуват, че може да занесат в училище работа с грешки.

    Това действие от страна на родителите дава на детето чувство за завършена работа и се явява признак на доброжелателно внимание от родителите, също така дава чувство на безопасност и увереност, че работата е извършена без грешка. Детето ще отнесе тези чувства и в клас, където ще бъде по-уверено в себе си при изпълнение на класната работа. Но ако виждате, че детето не е разбрало някакъв учебен материал трябва да съобщите за това на учителя.

    2. Разпределение на задачите по важност.

    За някои деца е проблем да решат с кое домашно да се заемат първо и това за тях се превръща в труден избор.

    Има деца, които ползват хоризонтална перспектива. Това става, когато отдават еднаква важност на всички домашни без приоритети. Ако предпочитате да разпределяте домашните по важност, предложете на детето, кое да напише първо, кое второ и т.н.

    Много деца имат тенденцията да използват количествен подход (колко домашни са останали), вместо качествения (отчитащ трудността на домашното). Това означава, че ако им се дадат пет различни домашни те ще направят първо четирите най-лесни. От тяхна гл.т. по този начин ще им остане само едно домашно, без значение, че то е най-трудното.

    3. Не стойте над главата на детето докато то учи.

    За много родители това е голям и постоянен проблем. Единственото, което може да се каже по този повод е, че родителите използващи този начин на контрол не само се подлагат на стрес и гняв, но и създават „заучена безпомощност“ в детето.

    Много родители ще ви кажат, че техните деца просто не могат да работят ако те не седят до тях, а всъщност това не е вярно – децата съзнателно решават да не работят. Част от децата престават да работят, когато родителят им се отдръпва и не им посвещава изцяло своето внимание.

    Това е много вредна зависимост, защото в училище детето не може да получи същото внимание. Вследствие на това, детето може да реши изобщо да не работи в клас и да носи вкъщи недовършени класни работи.

    По този начин децата могат напълно да завладеят вниманието на мама или тати. След като са били цял ден на работа родителите са уморени и мисълта, че ще им се наложи три часа да седят около детето си, може да доведе до проблеми.

    Ако сте се оказали в тази ситуация не е нужно веднага да разрушавате установения вече ред. Правете го на малки стъпки. Няколко дни подред сядайте в отдалечения край на бюрото. След това постепенно увеличавайте разстоянието между себе си и „домашната работа“, докато детето ви, в крайна сметка, не започне да работи напълно самостоятелно.

    4. Първо проверете това, което е изпълнено правилно

    Родителите често имат навик да обръщат внимание първо на грешките. Когато следващия път детето донесе за проверка домашното си, първо отбележете колко добре са изпълнени задачите без грешка, правилно написаните думи и т.н.
    За задачите, където има грешки, може да кажете: „Мисля, че ако провериш още веднъж тази задача, може би ще получиш друг отговор“.

    Сега детето ще се върне към тези примери без отвращение. Ако започнете проверката с разбор на грешните изрази отгоре на всичкото ще се разсърдите, а вместо да поправи грешките си, детето ще преживява това, че е предизвикало вашето недоволство.

    Може да се окаже по-удобно да проверявате домашното на малки порции. Много деца предпочитат веднага да получат потвърждение, че са решили правилно задачата. Напр. предложете на детето да реши пет примера, после да ви даде да ги проверите. Отметнете верните и предложете да продължи със следващите.
    Така детето получава веднага обратна връзка и одобрение, и в него се появява положителна мотивация за изпълнение на следващата задача.

    5. Не допускайте детето да седи безцелно пред бюрото под предлог, че учи

    Понякога родителите разрешават на детето да седи над домашната работа няколко часа, докато не приключи. Това е нормално, ако детето през цялото време действително работи и ако задачата изисква толкова време за изпълнение.

    Но ако видите, че час или два след началото на работата детето се намира в същото положение, както и десет минути след започването й, трябва да прекратите дейността му.

    За такова поведение на детето може да има няколко причини.
        Първо – просто може да не е разбрало новия материал в клас и да не е в състояние да си изпълни домашното.

    Второ – възможно е у детето да се е породило чувство за безпомощност. В такъв случай ще стои дълго с надеждата поставените задачи да бъдат изпълнени от родителите му.

    Трето – детето може да има сериозни проблеми с ученето по принцип, особено ако тези ситуации се повтарят често и е възможно да не е в сътояние да се справи с такъв обем от задачи.

    6. Стратегии за успех при работа с учебника.

    В болшинството от учебниците в края на всяка глава има въпроси. Често децата не знаят на какво трябва да обръщат внимание в процеса на четене на отделните параграфи от урока.

    Обсъдете с детето въпросите в края на урока преди да започне да работи над него. Използвайки тази стратегия детето ще знае на коя информация да обръща внимание.

    Някои деца имат тенденция да запомнят всичко.

    Дайте молив на такова дете и го помолете да отбележи думи или изречения, които се явяват възможни отговори на някои от въпросите. Правейки това детето ще се научи по-лесно да се ориентира в текста.

    Можете да запишете текста от учебника на касетофон. Изследванията показват, че колкото повече сетивни органи участват в получаването на информацията, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде усвоена.

    От време на време добавяйте шега, песен или подходящо стихче, за да поддържате интереса на детето.

    7. Обръщайте внимание на невербалните сигнали

    Родителите често казват, че никога не изпадат в състояние да крещят на децата си, докато им помагат да си правят уроците.
    Всичко би било хубаво, ако общуването беше само на вербално (словесно) равнище.

    Но е известно, че невербалните начини за предаване на информация се явяват съществена част от общуването. Затова много сигнали, особено негативни, могат да бъдат предадени без да подозирате.

    Гримаси, напрегнати пози, въздишки, повдигнати вежди и др. прояви на „езика на тялото“ – всичко това са невербални отговори. Ако децата са достатъчно чувствителни, те ще приемат тези сигнали и напрежението във вашите взаимоотношения, свързани с домашните ще се повиши.

    Всичко това е особено важно в отношенията с малките деца, които не правят разлика между неодобрението от родителите към тяхната дейност и загубата на родителска любов.

    Това състояние само ще увеличи стреса и ще влоши тяхната работа.

    8. Избягвайте да довършвате домашната работа вместо детето.

    Някои родители са готови да направят цялата домашна работа вместо детето. Въпреки, че изходните мотиви на родителите са желанието да се помогне на детето да се справи с особено трудна задача, в крайна сметка резултатът може да бъде разрушителен.

    Децата се чувстват неадекватни, когато родителите довършват техните домашни.

    Първо – децата възприемат това като свой провал.

    Второ – децата чувстват, че никога не биха могли да се справят с домашното толкова добре както мама или татко.

    Ако детето не може да довърши домашното си макар, че се е старало, напишете бележка на учителя, в която обяснявате всички обстоятелства и причини за недовършеното домашно. Повечето учители ще реагират адекватно на това.

    Като имате предвид всичко казано дотук преди да седнете да помагате в домашните на детето си се убедете, че не виждате никакви симптоми за по-сериозни проблеми. Когато родителите се опитват да работят с децата, имащи сериозни проблеми с обучението и възприемането на материала или са силно напрегнати, те могат да навредят и на себе си.

    Ако спазвате правилата описани по-горе резултатът и за децата и за родителите ще бъде благоприятен.

    превод: kidsbg, webmaster
    източник www.inter-pedagogika.ru

  • Готово ли е детето ви да стане първокласник?

    Готово ли е детето ви да стане първокласник?

    Съществуват няколко способа да се определи , дали детето е готово за първи клас.
    Първият и най-прост – това са вашите наблюдения.
    Вие сте забелязали, че детето може без особени усилия повече от 20 минути да извършва някаква работа, изискваща съсредоточаване на вниманието – да рисува, лепи и т.н. Забелязвате стремеж да доведе започнато начинание до край.

    Често задава въпроси на възрастните относно заобикалящия го непонятен свят. С удоволствие фантазира и разказва различни истории. Леко и бързо запомня стихотворения от 4-8 стиха, преразказва приказки и разкази, които са му били прочетени. Има приятели, с които играе с удоволствие, свободно общува с възрастните. На въпроса: „Искаш ли да ходиш на училище?“ – детето отговаря: “ Искам – там има много нови и интересни неща, ще се науча да чета и пиша“.
    Ако вие разпознавате в това описание вашето дете, значи с него няма да има особени проблеми в училище.

    Втория способ за определяне на готовността за училище.
    Разговор с педагозите, работещи в Детската градина ще ви помогне да разберете за особености, които вашето дете проявява в общуването и взаимодействието с връстниците и педагозите.

    Как детето работи по време на занимание? Често ли се разсейва? Разбира ли точно и изпълнява ли поставените от учителката задачи? Вижда и поправя собствените си грешки? Проявява ли активност и самостоятелност или не? Уверено и без притеснения отговаря на въпроси пред група връстници? Често ли иска помощ при изпълнение на поставена задача? Може ли да работи продължително време? Добре ли е развита фината моторика на ръцете? Как детето общува с връстниците си? Има ли постоянни приятели? Влиза ли често в конфликти? Участва ли в съвместни игри? Умее ли да се договаря с другите деца? Може ли адекватно да изпълнява различни роли в игрите?

    Как детето взаимодейства с педагога (госпожата)? Проявява ли инициатива или чака да се обърнат към него? При оказване на помощ включва ли се в работата? Безропотно ли изпълнява задачите, или изказва собственото си мнение? При изпълнение на задачата разговаря с възрастните по темата на задачата или води разговор на друга тема? Проявява ли желание и интерес да научи нещо ново от заобикалящия го свят?
    Ако, отговаряйки на тези пъпроси, възпитателите и педагозите дават на детето ви положителна характеристика, то може да не се съмнявате в психологическата готовност на детето за училище.

    източник:www.edu.rin.ru
    превод: Деси Миленкова

  • Направете детето си отличник с игри

    Направете детето си отличник с игри

    За да се справя с училище, у детето трябва да бъдат развити в съответна степен концентрацията, мисленето и въображението.
    За целта са разработени подходящи игри:

    ЗА РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА
    „Открии буквата“
    За тази игра се използват текстове от някоя стара книга или вестник. За деца от 6-11 години е желателно да са с по-едър шрифт. За да постигнете успех, трябва да занимавате детето най-малко 5 пъти в седмицата по 5 минути. Занятията може да са групови или индивидуални. Играта се състои в следното: За 5 минути детето трябва да открие ида зачеркне всички намиращи се в текста букви „А“ (или друга) – и малките, и главните, и в заглавието, и в името на автора и т.н. Постепенно правилата се усложняват – Различните букви се зачеркват по различен начин; едновременно се търсят две букви, като едната се зачерква, а другата се подчертава; на едната страница буквите се заграждат с кръгче, а на другата се отбелязват с „лястовичка“ (Tick) и т.н. След това се преброяват пропуснатете и неправилно подчертаните букви. Показател за нормална концентрация на вниманието е 4 или по-малко пропуска. Ако детето направи повече от 4 пропуска значи има слаба концентрация.
    Времетраенето на играта не трябва да е повече от 5 минути.
    „Намери думата“
    На дъска или на чист лист се написват думи, в които детето трябва да намери други,“скрили се“ думи: „рад“ в „градина“; „теле“ в „телефон“; „покрив“ в „покривка“; „бор“ в „набор“ и др.
    „Преплетена линия“
    Проследяването на крива линия, особено когато е преплетена с други линии, помага за развитие на съсредоточеността и концентрация на вниманието.

    ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
    „Съставяне на разказ“
    В него детето трябва да използва определени думи, за да създаде свързан разказ. Например:
    а) момиче, дърво, птица;
    б) ключ, шапка, лодка, пазач, кабинет, път, дъжд.
    „Вълшебни петна“
    За начало се правят в средата на лист хартия няколко петна с мастило или туш и листът се сгъва на половина. Листът се разгъва и играта започва – капките са се размазали в интересни петна. Играчите подред казват какви предмети виждат в петната и определят частите им. Печели, който назове най-много предмети.

    ЗА МИСЛЕНЕТО
    „Търсене на аналог“
    Назовава се предмет или явление – например „вертолет“. Детето трябва да напише колкото може повече предмети или явления, подобни на даденото. Например: птица, пеперуда – летят и кацат; Влак, автобус – транспортни средства; тирбушон – важните части се въртят. В тази игра се учи отделянето от предметите на разнообразни свойства и оперирайки отделно с всяко от тях, се формира способността да се класифицират явленията по признаци.
    „Приложение на предметите“
    Назовете добре известен предмет, например „книга“. Трябва да се кажат колкото може повече различни начини за приложение на предмета: да се използва за поставка на диапроектор, да се прикрие листче хартия под книгата и др. Тази игра развива способността да се концентрира мисленето нвърху един предмет, уметието да се поставя в най-различни ситуации и взаимовръзки. Да се откриват в обикновенните предмети неочаквани възможности.

    Източник:children-iq.hit.bg

  • Мамо, готова ли си за първи клас?

    Мамо, готова ли си за първи клас?

    Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
    1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.

    2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано – толкова, с колкото е „закъсняло“ днес.
    3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когото ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.
    4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: „Гледай да не грешиш“, „Дръж се добре“, „Внимавай да не получиш лоша оценка“ и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.
    5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: „Как мина днес“, „Какви оценки изкара“. Още по-лоши са ироничните подмятания7 „е, размина ли ти се без двойка днес?“ или „Кажи, двойкар, как е успеха?“.Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го – това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.
    6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.
    7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие.А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.
    8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.
    9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.
    10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш“, „Давай, заедно ще успеем“, „Аз ще ти помогна“) и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.
    11. Не правете с него пазарлъци от рода на:“ Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш „Лека нощ, деца““. Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока)и вие да се озовете в сложна ситуация.
    12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Така то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.
    13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А свойте разногласия по повод кое е „правилно“ кое – не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
    14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките.Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношениятау да не обсъждате вчерашната контролна и др.
    Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.

    източник:children-iq.hit.bg
    автор: Мариана Ташкевич, психолог

  • Развитие на въображението

    Развитие на въображението

      Умението да се мисли нестандартно много често се оказва решаващо за постигане на успехи и блестяща кариера. Това умение възниква от детските фантазии и богато въображение. За съжаление, родителите често забравят това и в отговор на поредната измислена история, нервно поправят детето си: „Така не може!“, „Ти си измисляш!“
    Ако не се подпомага развитието на въображението, с възрастта то все повече отслабва. Следващите занимателни упражнения и игри за развитие на въображението биха били от полза както на децата, така и на родителите. Приятни „фантазни“ минути заедно!

      1 Вземете стара, добре позната на детето книжка и пробвайте заедно да измислите нова история към илюстрациите в нея.

    2. Предложете нов вариант на позната приказка като оставите детето да я довърши. Напр. Червената шапчица не казала на вълка, къде е домът на баба й, а …

    3. Изберете репродукции на картини, съдържанието на които е неизвестно на детето. Дайте му възможност да изкаже собственото си мнение за нарисуваното. Твърде вероятно е да не е далече от истината…

    4. „Продължи рисунката“. Проста фигура (осморка, две успоредни прави, квадрат) трябва да се превърне в част от по-сложна рисунка. Например, от кръгче, може да се нарисува топка, част от очила, гума на колело.

    5. „Заврънтулка“. Рисуваме, на всеки на отделен лист, произволни заврънтулки. Разменяме листовете. Който превърне заврънтулката, направена от другия, в смислена рисунка е победител.

    6. Една картина може да се рисува от двама, които последователно нанасят по няколко щриха.

    7. Рисуването с боички може да стане и без четки – с палци, боичките може да се разпръскват с помощта на сламка за сок и т.н. Важното е след това , вглеждайки се в листа, детето да се опита да види сюжет и да дорисува рисунката според него. На какво, например, прилича голяма зелена капка?

    8. „Несъществуващо животно“. Ако съществуването на риба-чук и риба-игла е научно доказано, защо да няма и риба-напръстник? Нека детето пофантазира: „Как изглежда риба-тенджера? Какво яде риба-ножица и за какво може да се използва риба-магнит?“

    9. Въображението е необходимо и при шеговито обсъждане на сериозни теми: „Каква е ползата от комара?“ или „Кое е хубавото и кое лошото на снеговалежа?“ и т.н.

    10.“Фантастична история“ . Изрежете за детето (а ако е по-голямо, може да изреже и само) цветни изображения на различни животни или растения (от списания, стари книги). Изображението на всяко животно трябва да се нареже на по-малки части. Разбъркайте всички изрезки. И готово! Можем да играем на „Нарязани картинки“. Главната задача е да се подредят парченцата от различните илюстрации така, че да се получи ново, невиждано, но симпатично същество и да му се измисли име и история.

    Въображението е велика сила. С негова помощ е възможно да полетим до Луната, да се отправим на пътешествие в древността…
    Именно благодарение на въображението в науката са извършени такива революционни открития като периодическата система на елементите на Менделеев и теорията на относителността от Айнщайн.
    Освен познавателно-интелектуална функция, въображението при децата изпълнява и още една – ефективно-защитна роля, като предпазва растящата и лесно ранима, още слабо защитена личност на детето от тежки преживявания и душевни травми. Благодарение на познавателната функция на въображението детето по-добре опознава обкръжаващия го свят, леко и ефективно решава възникващите пред него задачи. Емоционално-защитната функция на въображението се състои в това, че чрез въображаеми ситуации може да се разреди възникващо напрежение и да се постигне своеобразно, символично (образно) разрешение на конфликти.

    превод:kidsbg
    изочник:www.aboutstudy.ru

  • Детски способности

    Детски способности

    В предучилищния период детето може да прояви специфични наклонности в някоя от областите на човешките дейности, което свидетелства за вродените способности на детето, за неговите дарби и таланти. Американски психолози са разработили тест-анкета за разпознаване на тези таланти.

     

    Талант към науката
    Талант към спорта
    Талант към музиката
    Талант към техниката
    Талант към литературата
    Художествен талант
    Артистичен талант
    Необикновен интелект

    Като се запознаете с тези признаци за разпознаване на талант се „въоръжете“ с молив и хартия и оценете с оценка от две до пет (от 2 до 5) всеки характерен признак във всички описани по-горе таланти. Ако някоя от характеристиките много подхожда на Вашето дете го оценете с 5, ако само малко му подхожда – с 4 и т.н.

    След това сумирайте оценките във всяка от осемте анкети и я разделете на броя признаци за таланта (напр. сумата получена при събиране на оценките за спортен талант, трябва да се раздели на 8). Така ще получите средна оценка за съответния талант.

    Сега да построим графика. Начертайте координатни оси. По хоризонталната ос нека има 8 позиции (според броя на талантите). По вертикалната ос нанесете през равно разстояние цифри от 2 до 5. На пресечната точка на всеки талант и средната му оценка нанесете точка. След като съедините точките ще получите необходимата Ви графика.

    За какво Ви е нужна тази графика? За да може детето Ви едновременно да се занимава с музика и плуване, също така с математика и рисуване. Когато погледнете графиката Вие можете да прецените перспективите на детето. Някои деца са надарени в областта на музиката, науката, интелекта и артистическите сфери. За тях плуването и техническия кръжок ще бъдат безинтересни и в тежест.

    А ако линията на графиката няма пикове? Не се притеснявайте, предлагания Ви метод за проявяване на наклонностите на детето с помощта на анкети е доста прост, а талантът има свойството дълго време да води „скрит живот“ и да се проявява бурно, внезапно и ярко.
    Талант към науката ^
    Вашето дете има способности за научна работа, ако:
    1. У него преобладава ясно изразена способност за възприемане на абстрактни понятия, за обобщения.
    2. Умее да точно да изразява с думи, чужди и свои мисли или наблюдения, при това често ги записва (или моли да се запишат) не с цел да се похвали по-късно, а просто за себе си.
    3. Обича да слуша (или чете) научно-популярни издания, статии и книги за възрастни, като с това изпреварва своите връстници с няколко години.
    4. Често се опитва да намери свое собствено обяснение за причините и смисъла на най-различни събития.
    5. С удоволствие използва времето си за създаване на собствени проекти, конструкции, схеми или колекции.
    6. Не му омръзва и дълго време продължава да работи даже и когато няма интерес от страна на околните към неговите проекти, или биван осмиван.

    Талант към спорта ^
    Не се сърдете на Вашето дете – просто е със спортен талант, ако:
    1. Той е енергичен и непрекъднато иска да се движи.
    2. Той е смел до безрасъдство и не се бои от синки и цицини.
    3. Почти винаги е най-отгоре в бутаниците и често е победител в спортните игри.
    4. Не се знае кога и как се е научил ловко да управлява кънки, ски, топки и др.
    5. Физически е по-добре развит от своите връстници, има по-добра координация на движенията, движи се с лекота, пластично.
    6. Пред книгите и спокойните развлечения предпочита съревнователните игри и, безцелното за други, бягане.
    7. Струва Ви се, че никога не остава на едно място.
    8. Може да се интересува от всички спортове или само от един, но той има свой герой – спортист, на когото подражава.

    Талант към музиката ^
    Вашето дете има музикален талант, ако:
    1. Обича музиката и музикалните записи, стреми се да бъде винаги там, където може да слуша музика.
    2. Много бързо и с лекота реагира на ритъм и мелодия, внимателно се заслушва в тях и бързо ги запомня.
    3. Ако пее или свири на муз. инструмент влага в изпълнението много чувство и енергия, а също и настроение.
    4. Съчинява собствени мелодии.
    5. Научил се е или се учи да свири на някакъв музикален инструмент.

    Талант към техниката ^
    Детето Ви очевидно има технически способности, ако:
    1. Интересува се от разнообразни машини и механизми.
    2. Обича да конструира модели, прибори, радиоапарати, сам „се добира“ до причините за неизправност на различни механизми.
    3. Умее да използва стари чаркове за създаването на нови играчки, прибори, като намира оригинални решения.
    4. Обича и умее да рисува („да вижда“) чертежи и скици на механизми.
    5. Интересува се от специализирана техническа литература.

    Талант към литературата ^
    Вашето дете има литературни заложби, ако:
    1. Каквото и да разказва се придържа към избрания сюжет, не губи основната мисъл.
    2. Обича да фантазира или импровизира на теми от действителността, като придава на събитието нещо ново и необичайно.
    3. Избира за устните или писмени разкази такива думи, които най-добре предават емоционалното състояние и чувства на героите.
    4. Изобразява персонажите на своите фантазии живи, интересни, очовечени.
    5. Обича да съчинява (или пише) разкази, стихове, не се притеснява да започне да пише (или съчинява) роман за собствения си живот.

    Художествен талант ^
    Художествените способности на детето Ви могат да се проявят в това, че:
    1.Не търси думи, а прибягва към рисуване, за да изрази своите чувства и настроения.
    2. В своите рисунки или картини отразява цялото разнообразие от предмети, хора, животни, ситуации, а не „зацикля“ на изображения, които вече знае да рисува.
    3. Отнася се сериозно към произведенията на изкуството, остава замислен и много сериозен, когато неговото внимание е привлечено от картина.
    4. Когато има свободно време с удоволствие лепи, рисува, чертае, комбинира материали и цветове.
    5. Стреми се да създаде нещо, имащо приложно значение – украшение за дома, дрехите и т.н.
    6. Изказва собствено мнение, дори и за класически произведения, при това се опитва да ги критикува като използва напълно разумни доводи.

    Артистичен талант ^
    Артистичният талант се проявява у Вашето дете, в това, че:
    1. Често, когато не му достигат думи, изразява своите чувства с мимики, жестове и движения.
    2. Стреми се да предизвика емоционални реакции у другите, когато разказва нещо.
    3. Изменя тоналността и изразителността на гласа, подражава на човека, за когото разказва.
    4. С голямо желание излиза пред публика, като се стреми неговите слушатели да са възрастни.
    5. С лекота пресъздава навици, пози, изражения.
    6. Пластичен и открит за всичко ново.
    7. Обича и разбира значението на красивите и характерни дрехи.

    Необикновен интелект ^
    Вашето дете е с необикновен интелект, ако:
    1. Разсъждава добре, мисли ясно, разбира недоисказаното, долавя причините и мотивите в постъпките на хората.
    2. Има добра памет.
    3. Леко и бързо схваща новия учебен материал.
    4. Задава много премислени и адекватни на ситуациите въпроси.
    5. Обича да чете (или слуша) книги, които са за по-големи.
    6. Изпреварва своите връстници по интелект, като в училище не винаги е отличник, често се оплаква, че в училище му е скучно.
    7. Много по-добре е информиран от своите връстници за събития и проблеми, които не го касаят непосредствено.
    8. Има чувство за собствено достойнство и здрав смисъл, разсъждава като по-възрастен, даже е пресметлив.
    9. Много възприемчив, наблюдателен, бързо, но не обезателно остро, реагира на всичко ново и неочаквано в живота.

    ^

    превод: Йордан Миленков

    източник:http://vospitanie.h1.ru

  • Как да развиваме творческите заложби на децата

    Как да развиваме творческите заложби на децата

    Как да рисувате заедно с детето си, ако не сте много добри в тази дейност?? Не трябва да се разстройвате! Съществуват много похвати, с помощта на които може да се създават оригинални работи. И вие, и вашите деца ще получите от такива занимания не само удоволствие. В тези игри те ще се запознаят с цветовете, свойствата на боичките, ще развият художествен вкус и пространствено въображение, фантазия и трудолюбие.

    ТВОРЧЕСКИ ИГРИ

    Може да приготвите за детето боички, лепило, рисувателно блокче, и ножици, дори и да не е навършило три години. Постелете на масата вестник, за да не се изцапа, облечете на детето престилка или друга „работна“ дреха.
    Ще направим кулаж. Изрязваме от стари списания и каталози картинки – на различни къщи, машини, дървета, скулптури, животни, кухненски съдове, мебели и др. Сортираме картинките по теми. Ако детето е над три години, може да изрязва картинки и самостоятелно.
    След това избираме тема за работа. Ето няколко теми: „Улица“, „Пейзаж“, „Имаме гости“, „В гората“. Когато правим такава апликация е хубаво да обясняваме на детето, че предмети, които се намират по-надалече, трябва да са по-малки и да се разполагат в горната част на листа.

    Може да се създадат интересни работи не само от картинки. Използвайте пластмасови капачки от бутилки, кибритени кутийки, парченца стиропор, памук, лъскави тъкани и т.н. Какво може да направите от тези „боклучета“. Много неща! Ето няколко примера: капачките от бутилки – това са колела, кибритената кутийка е каросерия на камион. Боядисаните парчета стиропор, могат да бъдат камъчета, хълмове, светофари. От квадратни и триъгълни парчета плат се правят къщички, от парчетата памук – облаци. Всичко това се лепи на картон – и шедьовърът е готов!

    А може от капачки и кутийки да се направят „Цветя във ваза“ (капачките са листенцата), „Приказен дворец“, Вълшебна карета“, „Подводно царство“ – (цветни ивици плат – водорасли, рибки). А може да се направи абстрактна композиция – просто да се налепят най-различни неща (всичко, което поиска детето) върху капак от картонена кутия.Това може да бъде „Летящото килимче“, „Вълшебната покривка“, „Вълшебна планета“…

    „Шедьоври“ от памук

    Материали: Листове плътна бяла или цветна хартия, обикновен молив, цветни моливи или фулмастери, памук, боички, четка и лепило.
    Пригответе лист светлосиня хартия.
    Направете малки памучни топчета.
    Сложете малко лепило в капачка или подходяща малка съдинка.
    Нека детето да потапя памучните топчета в лепилото и да ги лепи на хартията – получава се снеговалеж.
    За да се получат в долната част на листа преспи, предложете на детето да ги лепи там по-нагъсто.
    Варианти:
    Снежен човек. Ще трябват по-големи топчици памук, а кофа, шапка, метла, нос от морков, копчета могат да се дорисуват или да се изрежат от хартия и да се залепят.
    Зимен пейзаж. Нарисувайте или залепете изрязани от списания къщички, дървета и др. и добавете снегопад от памук.
    Глухарчета. Налепете на зелен лист топчета от памук, оставете да изсъхне, част от глухарчетата боядисайте в жълт цвят, а стеблата и листата нарисувайте.
    Аквариум от кутия. Ще ви трябва празна кутия от обувки, цветна хартия, парченца плат, камъчета, ръковинки, конци и лепило. На кутията от трите страни изрежете големи отвори. На задната страна и на дъното създайте подводен изглед – водорасли, камъни и раковинки. Можете да го направите от всякакъв материал. От картон изрежете няколко рибки, оцветете ги от двете страни или ги облепете с цветна хартия, плат или др. Прикрепете ги на конец и ги пуснете да висят от капака на кутията. Може на капака да се направят прорези, така че да могат да се движат рибките с конеца. Това е! Аквариумът е готов!
    Кукленска къща от кутия. Прави се на същия принцип, само че прозорците се правят по друг начин. Нарисувайе на страните на кутията правоъгълници с размера на бъдещите прозорци. Направете разрез по долната и горната хоризонтална линия и още един по средната вертикална линия. Трябва да получите прозорец с отварящи се крила. Интериорът на стаята направете по свое усмотрение с помощта на всички налични материали.

    Игри с боички
    Вземете гъста, неразредена с вода боичка (най-добре използвайте акрилна или тремперна) и нарисувайте цветно петно. Върху него с парченце картон или кука за плетене надраскайте линии, а може да нарежете края на картона на зъбчета и да драскате като с гребенче. С куката можете да надраскате всякакви драскулки, с края на картона да натиснете в двете посоки и да получите кръст, да направите отпечатък от капачката на фулмастера. След като детето усвои тази техника, можем да пристъпим към създаване на картина. За тази цел на няколко листа хартия нанесете различен цвят боя и я надраскайте по различен начин. След това сглобете композиция. Например, от парченцето надраскано като с гребенче изрежете езеро, от завъртулките – небе с облаци, от люспеста повърхност изрежете змия и т.н. Изрязаните елементи залепете на чист лист хартия.
    Много интересни рисунки могат да се получат от точки. За тази цел можете да ползвате обикновени клечки за уши. За всеки цвят ще ви трябва отделна клечка.
    С помощта на тази техника прекрасно се получават цветовете на различни цветя. направете линиите на клончетата с фулмастер, а цъфналите цветове с клечките. Но това е по-трудно. Не по-малко удоволствие детето получава и от рисуване на по-прости неща – цветенца, горски плодове (стеблата могат да се нарисуват с фулмастер). А може от хартия да се изреже дреха – рокля, риза, също така кърпа или покривка и да се украси с орнамент от точки.


    Прекрасна работа може да се свърши и с отпечатък от пръсти. За тази цел са идеални книжките за оцветяване – мечета, зайчета, пиленца, общо взето нещо пухкаво. Има условие рисунката да бъде без ситни детайли. Топете пръстчето в неразредена боя и притискайте към рисунката. Хубаво е също да се сменят няколко цвята и оттенъци. Например отначало ползвате жълта, а след това кафява или оранжева боя и получавате ефект на пухкавост.
    Техника за оцветяване. На цветна хартия наложете шаблон. Това може да бъде силует на цветя, къщички, дървета и т.н. В чаша или бурканче от кисело мляко с гъсто разредена боичка потопете стара четка за зъби и с пръст преминете през космичките на четката в посока към себе си. Като насочвате към силуета се старайте да покриете целия фон с пръски. Можете с други цветове и шаблони да добавите други елементи в картината. Изчакайте да изсъхне, махнете шаблона и дорисувайте на останалата празна част от листа картината. Също така може да използвате и техника на отпечатване. За тази цел ще ви трябва гъста боя, хартиена салфетка и различни „печати“ – кубче, макара от конци, шишенца от парфюм, листо от дърво и всякакви предмети, които могат да оставят геометричен или интересен по форма отпечатък. Боята да се разнесе по палитра или нещо, което изпълнява такаква роля (картонче). Сложете хартиената салфетка върху боята. Тя ще попие боята и ще приеме ролята на тампон. След това притискайте различните предмети първо към салфетката, а след това към картината (можете да потренирате на друг лист, за да разберете кой предмет какъв отпечатък оставя). Получава се страхотно, нали?!? А сега се опитайте да изградите нещо на принципа на конструирането – от различни детайли. Например, камион (с макарата правим колелата, с кубчето – каросерията и кабината) и т.н.

    Юлия Белова