В днешното училище, базирано на тестовото изпитване и получаване на информацията наготово, креативността често прилича на любимата ексцентрична леля на всички: всички ние казваме, че я обичаме, но никой не иска да бъде отговорен за нея. И тя наистина е неудобна, неизмерима, непостоянна, излишна и непредсказуема.Ето какво се случва в класната стая. Ние тренираме учениците, за да изплюем отговорите, които искаме, вместо да намерим самите отговори, защото е по-бързо и получава по-последователен резултат. Но дали е правилно да се направи?
Всяко изобретение, както практично, така и странно, е продукт на творчеството. Колата, която шофираме, дрехите, които носим,
музиката, която слушаме, телевизионните предавания, които сме гледали, книгите, които сме чели, лекарствата, които са ни излекували – всичко това идва от творчески ум. Творчеството е ценно за всяко общество, но не винаги е разбирано като такова. Като учители, наш дълг е да въведем и подхранваме творческата мисъл в класната стая. Това е разхвърляно и често е трудно да се измери, но от креативността се създават мечти, а светът отчаяно се нуждае от мечтатели. Разбира се, учениците трябва да могат да четат, пишат и пресмятат, но подчертаването на тези умения за сметка на критичното и различно мислене е грешка не само в практически смисъл, но и защото сме призовани да вдъхновяваме и възпламеняваме младото въображение, а не да го вкарваме в кутия.
Факт е, че има учители, които делят учебните предмети на важни и маловажни. В числото на маловажните влизат именно тези, които са най-важни за децата и тяхното развитие – изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Често точно часовете по тези предмети се заменят с час по упражняване за решаване на задачи или писане на безмислени диктовки. Така неусетно превръщаме децата в изпълнители, те изгубват своята идентичност и вдъхновението си да учат различно.Учениците стават част от смляно месо (ако се върна към популярният клип на Пинк Фойд).
