Музикантът

[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Изпратено от Мая Ангелова
(Приказката написаха Преслав, Емануил и Георги А.)

МУЗИКАНТЪТ

Имало едно време един музикант, на име Краси, който свирил на улицата. Всеки ден при него ходели две бездомни сирачета, за да слушат вълшебната му музика. Когато децата идвали при него очите му светвали от радост. Но те никога не се приближавали много близо, защото в тях имало недоверие към всеки непознат.

Един ден, докато просели на улицата минал един зъл богат господин. Той решил, че ще станат негови роби. Децата били недоверчиви, но от предната вечер не били хапвали и трошица хляб и били много гладни. Тогава той ги примамил с парче хляб и ги завел в една студена, изоставена къща.
Показал им една фурна за хляб и казал, че ако работят ще им дава по един хляб на ден.

Но богатият човек не удържал на думата си. Карал ги да работят здраво, а не им давал и коричка. Те поискали да си тръгнат, но той не им разрешил и дори ги заключил в мрачната къща.

Докато децата викали за помощ по улицата минал цигуларят. Виковете на децата го изплашили. Той разпознал гласовете на своите приятели. Веднага решил да им се притече на помощ. Знаел, че музиката му е вълшебна и  може да върши чудеса.

Застанал под един от прозорците на къщата зад който видял силуета на злосторника затворил децата. Засвирил най-нежната  мелодия, която знаел. Тази мелодия Краси свирел на своите две дечица, когато били съвсем мънички.

Цигулката сякаш говорела с човешки глас. Разказвала историята на неговия живот. Разказвала за малката къщичка до реката, за веселия смях на две малки момчета, които весело се плискали с водата. За птичите песни, за едно щастливо минало, което нямало да се върне…

Очите му се напълнили със сълзи. Сълзите на един нещастен баща, загубил децата си. Не след дълго светлината от стаята угаснала.

Злодеят заспал, а децата, които също чули вълшебната музика  потръпнали от щастие. Спомените  нахлули с пълна сила и малките им сърчица затуптели радостно. Те си спомнили за тази нежна мелодия и за човека, който я свирел. Този човек бил техния баща.

Преди много години те били подмамени и отвлечени от разбойници, които искали да ги научат на лош занаят. С много мъка и усилия успели да се спасят от лошите хора, но не успели да намерят отново семейството си. Майка им не могла да ги прежали и умряла от мъка по тях, а баща им тръгнал по белия свят да ги търси.

Злият мъж отдавна спял, когато музикантът влязъл в къщата. Едва в последната стая от къщата открил сирачетата. Радостта им била голяма. Един през друг започнали да разказват патилата си. Баща им ги прегърнал и ги извел от къщата. Завел ги в родния им край, където заживели щастливо.

А злият господин бил хванат и затворен за злото си дело.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]