На 1 януари християнската църква отбелязва две събития: Обрезание Господне – акт, който според Стария завет се извършвал на осмия ден след раждането на момче, и смъртта на св. Василий Велики Кесарийски през 379 г. Св. Василий бил един от големите християнски богослови и яростен противник на арианската ерес.
На Сурваки, като празник, поставящ началото на новата година, около трапезата се правят гадания и прогнози за времето и реколтата през годината, за здравето на членовете на семейството, за задомяването на младите. Ако някой кихне по време на новогодишната вечеря – това се приема се за добър знак
Най- разпространеният обичай на Нова година, познат в цялата българска етническа територия и очакван с радост от всички, е сурвакането, което започва като мине „глуха доба”, като пропеят първи петли. Групи момченца от 4-5 до 10-12 годишни тръгват да обикалят къщите. Наричат ги сурвакари, сурваскари, василари, мяучкари. Със зачервени от студ бузки, с шарени торбички на рамо, малчуганите притичват от къща на къща, от двор на двор. Всяко сурвакарче носи свежо откършена дрянова пръчка, която наричат сурвачка, суровакница, сурва, василичарка. В народните представи дрянът се приема за символ на здраве и дълъг живот, тъй като е жилаво дърво и цъфти най-рано.
Домакините даряват децата с кравайчета, с ошав и дребни монети. Сурвачките се хвърлят по течението на реката, за да „тече животът като по вода”.
Сурвачките са накичени с червени вълнени конци, с пукани царевици, със сребърни парички, със сини мъниста. Закачат по тях и малки кравайчета. Момчетата сурвакат първо стопаните, а после и плодните дръвчета, за да родят хубав плод, както и домашните животни. Момчетата изричат сурвакарска благословия, наричана блажанка, слава, сорвакия, молитва.
„Сурва, сурва година, весела година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!”
Хвърлят сурвачката в реката, за да тече животът като по вода
Васильовден се празнува и от именниците Васил и Василка, които посрещат с богата трапеза гостите си.
За да прогонят демоничните зли сили от нощта срещу Коледа до Водици, но най-често срещу Нова година, тръгват дружини от маскирани мъже и ергени. Те са характерни само за Западна България, където ги наричат „сурвакари”, „сурваскари”, „дедици”, „джамали”, „старци” и „бабугери”. Мъжете са облечени в кози или овчи кожи и в парцаливи стари дрехи. Около кръста си са опасали колан със звънци. В ръце носят тояги от сурово дряново дърво, наричани „сурвакници”. Сурвакарите имат на главите си маски от кожа или картон, обкичени с птичи пера и наподобяващи причудливи и фантастични животни. Дружината се води от „старецът”, наричан още „дедо”, „дедица”, който е облечен в овехтяли дрехи или в кожух, обърнат наопаки, а в ръце държи червен дървен фалос. Друг обреден персонаж е „невестата” или „бабата”.
Придружава я „младоженекът” или „деверът”. В дружината има още „мечка”, с „мечкар”, „циганин” и циганка”, „камила” с „камилчия”, наричани още „джамал” с „джамалар”. „Камилата” се прави от двама души, покрити с черга. В дружината има и „поп”, който ръси вода от котле и води едно момче, наречено „котка”. Попът благославя да се раждат много деца в къщата, а по нивите да има златно жито. Маскираните дружини обхождат всички къщи в селото, като дрънкат със звънците и викат: „Сурва, нова година”. Във всяка къща изпълняват различни смешни сценки. Навсякъде стопаните ги канят на трапезата и ги даряват с продукти и дребни пари.